Противоречие: червената роза, която символизира пламенната любов, всъщност е маркетингов инструмент на растението. Венчелистчетата излъчват пигментни сигнали с дълги вълни и летливи захарни съединения към насекомите. Нагледното представяне е еволюционно привличане, а не афоризъм. Подобно на фонов процес, който насочва заявки, цветето кодира стимули; хората наложиха поетичен пласт върху този протокол.

Цветово сигнализиране: червенината на венчелистчетата произлиза от пигменти, които абсорбират светлината и създават ясен контраст спрямо зеления фон на листата. За опрашителите този оттенък е навигационен маяк, свързан с награди от нектар. За хората визуалната система приписва символично значение. Сигналът е ефективно инженерно решение на еволюцията: евтино разполагане на пигменти, висока информационна стойност. Да го тълкуваш като „любов“ е културно наслагване върху функционален код.

Аромат и награда: цветята отделят летливи съединения, които обявяват наличието на захарни награди. Опрашителите разчитат състава и интензитета на сместа, за да решат дали да посетят цветето. Човешкото обоняние присвоява този сигнал; сладостта става метафора. Ароматът функционира като честен показател за наличност на ресурс, а не като обещание за намерение. Културната практика превърна тези честни индикации в междуличностни послания.

Културно преформулиране и бъдеще: човешкият ум насъска биологичните сигнали с разкази; изкуството, търговията и ритуалите засилиха тропа „роза = любов“. С напредването на градинарния дизайн и биотехнологиите цветните сигнали може да бъдат умишлено пренасочени: проектирани цветово-ароматни профили биха могли да станат буквални послания. Може да се появи ново поколение цветна комуникация, в което венчелистчетата носят човешки кодирани сигнали, а не само протоколи за опрашителите.