Защо градските колоездачи развиват кардиореспираторна издръжливост, близка до тази на аматьорните спортисти, а въпреки това вдишват значително повече замърсяващи частици във въздуха? Нови изследвания очертават това противоречие: редовните пътувания осигуряват чест аеробен стимул, който повишава формата, докато същите градски маршрути излагат карачите на повтарящи се емисии от трафика, създавайки напрежение между физиологичната полза и екологичното бреме.

Постижения във формата: Пътуването с велосипед осигурява повтарящи се периоди на продължително усилие — ускорения, изкачвания и равномерно темпо — които действат като постоянен тренировъчен стимул. Честотата и общата ежедневна продължителност превръщат рутинните карания в аеробна подготовка, подтиквайки кардиореспираторната издръжливост на много градски колоездачи към тази на аматьорните спортисти. Подобрението се дължи на навика и обема, а не на формални тренировъчни сесии.

Излагане на замърсяване: Улиците, които развиват издръжливостта, също концентрират изпускания и фини частици. Карането на велосипед повишава дихателния обем, така че всяко пътуване вкарва повече въздух — и замърсители — в белите дробове. Близостта до трафика, времето за каране и ежедневното повторение увеличават общото вдишано количество замърсители, което означава, че по-добрата форма може да съвпадне със значително по-голям прием на замърсители с натрупване.