В мъглива, мека утрин на брега на езеро в Банф фотографът се навежда над вода като огледало и се чуди защо сцената изглежда неприродно наситена на снимки. Отговорът не е Фотошоп, а геология и светлина: скален прах, получен от древни ледници, и начинът, по който слънчевата светлина се разсейва през чистия планински въздух, заедно оцветяват водата в жив, почти електрически тюркоазен тон.

Глетчерен скален прах Ледниците действат като бавни, гигантски мелници. Когато ледът шлайфа скалната основа, се образува фин прах — скален прах — който остава суспендиран в студената езерна вода. Тези микроскопични минерални частици разсейват слънчевата светлина по различен начин от чистата вода или водораслите: те предимно пренасочват сините и зелените дължини на вълната обратно към повърхността. Резултатът е млечно, скъпоценно чисто сияние, което на окото и на фотоапарата изглежда интензивно наситено.

Слънчева светлина и разсейване Ъгълът на светлината има значение. Ниско, наклонено слънце преминава през повече вода и взаимодейства със суспендираните частици, усилвайки разсейването на по‑късите дължини на вълната. Позицията на наблюдателя, чистотата на небето и отражението от повърхността всички модулират възприемания цвят; поляризацията може да задълбочи тоновете, видими чрез обектив или поляризационен филтър. Заедно със скалния прах, геометрията на светлината допълва илюзията за свръхнаситено езеро.

Комбинацията от ледников седимент и геометрията на светлината обяснява защо езерата в Банф изглеждат нереални на снимки, но всъщност са наистина ярки в природата — взаимодействие, което подчертава както фотографската им привлекателност, така и необходимостта от защита на ледниковите водосбори.