Планинар спира на ръба на долина, краката му над бял простор, който прилича на океан. Този визуален образ е началната сцена на физически процес: охлаждащият се въздух, установяващото се налягане и очертанията на терена се комбинират, за да кондензират влагата в тясна височинна лента, образувайки стабилен облачен пласт, който сякаш „седи“ под вас.

Температурна стратификация Когато нощта или възходящото движение по склоновете охлади долния въздух, той може да достигне точката на оросяване и да се кондензира в малки капчици. Когато по-топъл слой стои над по-хладния въздух в долината — инверсия — новообразуваният облак не може да се издигне и влагата се натрупва в хоризонтален пласт. Тази температурна стратификация определя вертикалната лента, в която облаците се формират и се задържат.

Динамика на налягането Местните градиенти на налягане и лекото нисходящо движение стабилизират въздушната колона. По-високо налягане нагоре или спускащ се въздух потискат по-силните вертикални движения, като предотвратяват разсейването на облачния пласт от турбуленция. Крайният резултат е почти неподвижен слой: равновесието на налягането държи влагата заключена и прави облачния килим да изглежда статичен спрямо хребета.

Топография на долината Долините насочват студения въздух и задържат събрани пластове през нощта; формата им канализира вятъра и концентрира влажността. Ридовете блокират хоризонталното смесване, а орографските ефекти повдигат влажен въздух до нивото на кондензация на предвидими височини. Следователно релефът определя къде облачният пласт „се заключва“ и колко широко се разпростира.

Взети заедно, тези елементи обясняват защо море от облаци може да виси толкова точно под планинските хребети: взаимодействието между температурата, налягането и терена създава устойчиви, живописни пластове, които туристите често наричат „облаци под краката им“.