Много интериори в инстаграмски стил постигат усещане за по-голямо пространство и по-високо качество не чрез пълнене на стаите, а чрез изваждане. Премахването на дребни предмети, уеднаквяването на материалите и придържането към тясна цветова гама опростяват това, което окото трябва да възприема. Резултатът е незабавен: визуална непрекъснатост, по-ясна йерархия и усещане за умишлен подбор, което се чете като лукс.

Редуцирането на предметите действа като редакционна дисциплина. По-малко предмети създават отрицателно пространство и открити зрителни линии, така че пропорциите на стаята стават четими. Избраните елементи получават акцент; акцентите вече не се губят в шума. Практически това означава по-леки натоварвания на рафтовете, по-малко настолни украшения и съзнателно ограничение на аксесоарите, които биха разпокъсали погледа на наблюдателя.

Еднородността на материалите осигурява непрекъснатост. Повтарянето на дървени тонове, метали или текстили по повърхностите свързва ъглите и равнините, превръщайки разнородните елементи в единно визуално поле. Тази непрекъснатост прикрива разриви в мащаба и намалява възприеманите визуални граници между предметите. Тактиката е и практична: подобни материали отразяват светлината и сянката по сходен начин, успокояват композицията и подсказват по-високо майсторство.

Сдържаната цветова палитра доизкусурява ефекта. Тоновите или монохромните схеми заглушават съперничеството между предметите и задълбочават възприеманата дълбочина, докато фини контрасти очертават зони без да създават претрупване. Ограничаването на нюансите намалява когнитивното натоварване, така че наблюдателите предполагат единство и изтънченост. Общият ефект не е минимализъм от крайна аскетичност, а подбор, който се чете като умишлен, просторен и изискан.

Инстаграмската естетика канализира икономичност в дизайна: по-малко визуален шум, повече възприемана стойност. Този подход вероятно ще остане популярен, тъй като хората търсят интериори, които се снимат добре и се усещат подредени.