Защо минималистичната спалня, лишена от повечето вещи, често изглежда по-просторна и емоционално по-стабилна за човека, който е вътре? Въпросът се отнася до възприятието и физиологията: намаленият безпорядък променя това, което окото и мозъкът приоритизират, а постоянните повърхности и предвидимите линии на видимост променят начина, по който пространството се картографира умствено и как се преживяват ежедневните рутини.

Визуално по-малко предмети означават по-малко ръбове, контрасти и състезаващи се фокусни точки, така че мозъкът може да групира останалите форми и да разшири възприеманите граници; негативното пространство и ограничената цветова вариация създават усещане за непрекъснатост, а не за фрагментация. Когнитивно по-ниската визуална сложност намалява внимателното натоварване и умората от вземане на решения — механизми, свързани с възбудата и регулирането на настроението — което помага на хората да се чувстват по-спокойни и по-контролирани в средата си.

Дизайнерските решения също имат значение: подредено съхранение, меко осветление и прости текстури подпомагат спокойни поведения и предвидими рутини, засилвайки емоционалната стабилност. С нарастващия интерес към минималистичния живот, дизайнери и собственици все по-често третират перцептуалната икономия както като естетическа, така и като психологическа стратегия.