Някои пингвини са известни със стабилни доживотни партньорства, но дали тази връзка винаги е неизменна? Новият кратък доклад поставя под въпрос представата за „вечна вярност“ и изследва възможността индивидите да бъдат задържани в неподходящ съюз.

Анализът показва, че доживотната моногамия не е универсална. При отделни видове партньорите остават за дълъг период, а при други има смянa след провал в размножаването или при смърт. Гъвкавостта в избора на партньор зависи от екологията, гъстотата на популацията и социалните навици, което влияе върху успеха при отглеждане на поколение.

Когато индивид е „завързан“ за неподходящ партньор, това може да намали репродуктивния успех и да има последици за здравето и поведението. За опазването това означава, че програми за възстановяване и развъждане трябва да отчитат социалните връзки и възможността за избор на партньор.

Докладът призовава за допълнителни сравнителни изследвания между видовете, за да се уточни кои фактори определят гъвкавостта и как това да бъде използвано при управлението на популации. Тезата предизвиква преосмисляне на простите представи за „доживотна вярност“ при пингвините.