Растящ брой елитни екстремни спортисти използват тихи горски железопътни трасета за тренировки и преходи. Този избор отразява стремеж към по-скромна, умения-ориентирана практика, при която вниманието е върху техниката и личната подготовка, а не върху публични спектакли.

Спортистите мотивират решението с няколко причини: уединение, по-технически и променлив терен и възможност за концентрация без разсейване от зрители и събития. Те ценят контролираните рискове и спокойната среда, която позволява целенасочена работа върху баланс, стъпка и навигация.

Този подход е също така нископрофилен и отговорен към достъпа и природата. Спортисти и треньори подчертават необходимостта от уважение към частни терени, безопасни практики и запазване на околната среда, за да се запази възможността за бъдещи тренировки.

За местните общности възходът на тази мода носи както ползи, така и предизвикателства: по-малко шум и тълпи, но и въпроси за сигурност и управление на пътищата. Местни организации и спортисти обсъждат правила на поведение, за да съчетаят личната свобода с обществения интерес.