Гепардът разчита на експлозивна скорост и бързо ускорение, което му позволява да догонва плячка за кратко разстояние. Тази стратегия изисква мускулни влакна за бързо свиване и анаеробен метаболизъм, които осигуряват енергия за секунди, но водят до бързо натрупване на умора и прегряване.

Антилопите, напротив, са еволюционно ориентирани към издържливост. Те имат повече бавни мускулни влакна, ефективна аеробна обмяна и механизми за охлаждане, които им позволяват да поддържат темпо по-дълго. В комбинация с бдителност и групово поведение това дава предимство при продължителни преследвания.

Така в природата се проявява еволюционният компромис между скорост и издръжливост. Леката, гъвкава конструкция и експлозивният капацитет на гепарда са ценни, но ограничени във времето. Антилопите плащат с по-малко максимално ускорение, но печелят в продължителни конфликти. Това обяснява защо бързината не винаги е достатъчна за победа.