Повърхността на морето често изглежда спокойна и синя. Но тази видимост може да крие човешки отпадъци. Когато пластмаса, масла или оцветители попаднат във водата, те разпръскват и отразяват светлината по различен начин. В резултат огромни морски площи могат да приличат на огледало на нашето замърсяване.

Различните замърсители оставят различни следи. Пластмасовите парчета плуват и създават петна. Маслените разливи образуват тънък бляскав филм. Боеве и индустриални отпадъци променят нюансите на морската повърхност. А цъфтежите на водорасли, предизвикани от излишък на хранителни вещества, могат да оцветят морето и да намалят прозрачността.

Тези визуални промени не са само естетичен проблем. Те дават информация за здравето на екосистемите и отчитат риска за рибните запаси и крайбрежните общности. Ясното изображение на замърсяването подпомага научни проучвания и оформя мерки за управление на водите.

Наблюдението на видимите следи върху морската повърхност улеснява приоритизирането на почистване и политики за превенция. За да бъдат ефективни мерките, експерти и управленци разчитат както на сателити и проби, така и на наблюдения, които показват как океанът „разказва“ за човешката дейност.