Учени наблюдават, че определени видове мигриращи птици могат да се върнат до точно едно и също дърво, намиращо се на хиляди километри. Това връщане не изглежда зависимо от запаметени пътища, а от вродени навигационни способности.

Птиците притежават вътрешна "звездна карта". Те възприемат подредбата на звездите и използват тази информация за ориентация. Тази вродена схема им дава насока дори при първите им дълги полети.

Освен звездите, много видове разчитат и на компас, основан на магнитното поле на Земята. Този биомагнитен усет им помага да поддържат точен курс и да коригират отклонения по време на миграцията.

Откритието променя разбирането за това как птиците планират и осъществяват дълги преходи. По-доброто познаване на тези механизми може да подпомогне опазването на миграционните им пътища и гнездовищата.