Совите често се възприемат като животни с прозорливо зрение, но това впечатление идва от умението им да ловуват в слаба светлина. На дневна светлина те не са „шампиони“ по острота на зрението, защото техните очи са устроени да улавят максимум светлина, не детайл.

Анатомията обяснява това: очите на совата са големи и продълговати, с много палки — фоторецептори, чувствителни към слаба светлина — и относително по-малко колбички, които дават цветово и детайлно виждане. Тази конфигурация повишава чувствителността, но намалява остротата при силна светлина.

Нощните адаптации също играят роля: широки зеници и оптични пропорции, които събират светлина, позволяват на совата да вижда в сумрак. Ограничената подвижност на очите се компенсира с въртене на главата, но това не подобрява дневната визуална острота.

Фолклорът и културните символи допълнително засилиха митa за „универсално отлично зрение“ на совата. Хората забелязвали успеха ѝ при нощен лов и го интерпретирали като общо превъзходство, независимо от условията на осветеност.

Изводът е прост: совите са майстори на нощното виждане, но това не ги прави по-добри наблюдатели през ярка светлина. Разпознаването на тази специализация помага да се разберат по-точно техните поведение и екология.