Най-разрушителните вулкани не са просто огън и пепел. Те могат да преобърнат планински вериги, да разрушат сгради и да разпръснат населени места чрез мощни потоци от лава, пирокластични вълни и свлачища. Последиците често са масивни и дълготрайни.

Механизмът обикновено включва натрупване на налягане под повърхността, внезапно освобождаване и серия опасни явления: горещи газове и частици, широко разпространена пепел, кални потоци и разрушителни вибрации. Комбинацията от тези сили може бързо да лиши населението от подслон, инфраструктура и достъп до вода и храна.

Влиянието върху обществата е както физическо, така и социално. Градове могат да останат недостъпни, комуникации да се сринат, а икономиката да пострада продължително. Уязвимите групи търпят най-големи загуби, а възстановяването изисква време и организация.

Наблюдението чрез сензори, сеизмометри, газови анализи и сателитни изображения, комбинирано с ясни планове за евакуация и редовни учения, намалява риска. Прозрачната комуникация между научни екипи, местни власти и граждани е ключова за навременни решения.

Инвестициите в ранно предупреждение, образование и инфраструктура могат да спасят животи и да съкратят щетите. Подготовката не отменя възможността за бедствие, но увеличава шансовете за бързо и подредено реагиране от общността.