Лотосовият ефект описва механизъм, при който листата на лотоса отблъскват вода и лесно се освобождават от мръсотията. Капките не се разстилат по повърхността, а се търкалят и при това събират прахови частици, което прави листата видимо чисти без допълнителни грижи.

Механизмът комбинира две ключови характеристики: микроскопична грапавост и тънък восъчен слой. Грапавостта намалява контактната площ между вода и повърхност, а восъкът повишава хидрофобността. В съчетание тези детайли създават ефект на самоочистване.

Принципът вдъхновява редица приложения — самоочиствани фасади, водоотблъскващи текстили и покрития за електроника. Ползите включват по-малка употреба на почистващи препарати и удължен живот на материалите, но практическото му приложение изисква прецизно възпроизвеждане на микроструктурите и подходящи покрития.

Лотосовият ефект е пример за това как природните решения предоставят идеи за технологии с реална полза. Бъдещите разработки ще трябва да балансират ефективност, разходи и екологична устойчивост на използваните материали.