Твърдението, че тиквата е плод, предизвиква дискусия в кухнята и на трапезата. Ботанически тя отговаря на критериите за плод, но в кулинарен контекст често се третира като зеленчук.

Тази двойнственост променя начина, по който мислим за рецепти като китайската тиквена купа. Когато тиквата се разглежда като плод, сладките елементи и десертните комбинации стават по-логични, а солените ястия получават нова рамка за интерпретация.

В практиката тиквата се използва и в сладки пюрета, и в пикантни яхнии. Класификацията влияе върху поднасянето, подбор на подправки и приготвянето — например дали да се добави захар или соев сос, как да се комбинира с масло или мед.

Културните навици и пазарните очаквания също определят възприемането ѝ. Етикетите в менюта и магазини формират очаквания и могат да насърчат преосмисляне на традиционни рецепти, ако се постави акцент върху плодовия характер на тиквата.

Краят не е категоричен: класификацията не изтрива вкусовите възможности на тиквата, но подтиква към кулинарни експерименти и преоценка на границите между сладко и солено.