Изборът на молив оказва пряко влияние върху подготвителния рисунък и върху крайния резултат в живописта. Художници и преподаватели подчертават, че степента на твърдост на графита и видът молив трябва да съответстват на избраната техника, за да осигурят желаните линии, тонове и възможности за корекция.

По-меките моливи (маркирани с B) дават по-тъмни, плътни следи и лесно се смесват или размазват, което е удобно при бързи скици и когато се търси мека тонална основа преди нанасяне на боя. По-твърдите моливи (маркирани с H) оставят по-слаби и точни линии, подходящи за конструктивни скици и детайлна работа, която трябва да се запази под боята. Видът молив — дървен, механичен или въгленов — също взаимодейства с текстурата на хартията и с последващите слоеве боя.

Практическият съвет от практици и преподаватели е да се тества комбинацията молив-хартия-боя преди окончателна работа. Съвпадението между твърдост и техника помага за по-добър контрол на контраста, за минимизиране на нежелани следи и за по-успешно интегриране на подготвителния рисунък в крайния живописен образ.