Инсталацията „Плененият стол“ представя прост предмет в нова роля. Стол, покрит с плат, се превръща в сцена, където светлината и сенките играят водеща роля. Възприемането на познатото се променя и зрителят е поканен да преосмисли границите между видимото и скритото.

Творбата работи с два основни елемента: покривка и променяща се светлина. Покривката заглажда формите и същевременно ги откроява. Движението на светлината хвърля и размазва сенки, създавайки динамична игра на обеми. Ключовата фраза „Всички сме изградени от светлина и сенки.“ обобщава идеята за многопластовостта на личността.

Инсталацията не дава конкретни отговори, а предлага пространство за размисъл. Посетителят може да се почувства едновременно наблюдател и участник. Простотата на средствата прави посланието ясно и универсално, подтиквайки към разговор за свободата, маските и вътрешните ограничения.