На червена пясъчна дюна бе забелязана самотна антилопа, която бавно и равномерно се изкачва нагоре. Нямаше други животни в близост; единствените следи бяха поредицата от копита, оставени по стръмния склон.

Сцената бе кратка, но показателна. Всяка стъпка изглеждаше внимателно пресметната, а отпечатъците в топящия се пясък създаваха тънка следа, която маркираше преминаването. Движението на животното предаваше устойчивост и концентрация, необходими за преодоляване на трудния терен.

Пейзажът около дюната беше сух и суров. Контрастът между червените пясъци и финия отпечатък от копитата подчертаваше крехката връзка между животното и средата му.

Наблюдението напомня за простите, но силни моменти в природата, когато един жест — една поредица от стъпки — разказва цяла история за усилие и оставен отпечатък върху пустата земя.