Рисът може да локализира малки гризачи, които се крият под снежната покривка. Това показва, че видът успява да достига до прикритата плячка и да запазва функцията си на хищник в райони с постоянен сняг.

Наблюденията сочат, че рисът успява да открие и улавя гризачи въпреки бариерата от сняг, което му осигурява достъп до жизненоважни хранителни ресурси в трудни зимни условия. Тази способност подпомага оцеляването на индивидите и стабилността на популацията.

За екосистемите това означава продължаване на ролята на риса като регулатор на популациите на дребните бозайници в планински и горски райони с обилен сняг. Наличието на ефективен хищник влияе върху динамиката между видове и здравето на растителните общности.

Разбирането на поведението на хищниците през зимата е важно за управлението и опазването на местообитанията. Наблюденията за уменията на риса да намира скрита плячка допринасят за по-пълна представа за екологията на вида и неговото значение за природните системи.