Планините изпълняват ролята на естествени бариери за движение на хора, животни и въздух. Те често определят политически и природни граници, като влияят върху климата и потоците на водата в заобикалящите равнини.

Геолозите разпознават три основни типа планини: гънкови планини, създадени при сблъсък на плочи; вулканични върхове, формирани от изригвания и наслагвания на лава; и блокови планини, появили се при разломни движения. Всеки тип оставя различна следа върху формите на релефа и почвените условия.

Тези различия определят къде могат да се образуват граници и какви екосистеми ще се развият. Стръмни хребети ограничават пешеходния достъп и пренасянето на видове, докато вулканичните почви често са плодородни. Блоковите структури пък създават платформи и платовидни терени.

Разбирането на ролята на планините е полезно за местно планиране, опазване на биоразнообразието и управлението на водните ресурси. Географската класификация, която отчита типовете планини, помага при оценка на природните рискове и при вземането на устойчиви решения.