Скалните овце се отличават със способност да се придвижват по почти вертикални скални стени. Те разчитат на специализирани копита, които осигуряват сцепление, и на прецизен баланс. Движенията им са бавни и обмислени, което намалява риска от подхлъзване и падане.

Тази комбинация от анатомични особености и поведенчески навици прави овцете труднодостъпни за хищниците. Копитата им им позволяват да стъпват на малки издатини, а устойчивият баланс и внимателното планиране на стъпките им дават време да реагират при опасност. В резултат те предпочитат стръмни и скалисти райони, където намират убежище.

Последиците за екосистемата са значими: способността да обитават недостъпни места ограничава конкуренцията и оказва влияние върху разпределението на вида в пейзажа. Разбирането на тези адаптации помага при наблюдение и опазване на популациите в техните естествени, често сурови, местообитания.