Звездите, които виждаме да примигват нощем, не променят внезапно своята светлина. Причината е в движението и неравномерността на въздуха в атмосферата на Земята. Когато слоеве с различна температура и плътност се движат, те променят как светлината се пречупва и достига до наблюдателя. Това създава усещане за блещукане и леко преместване на светлинните точки на небето.

Учени наричат това явление сцинтилация. Малки по размер въздушни джобове и вихри изменят показателя на пречупване, така че светлинният лъч се огъва по различен начин за части от секундата. В резултат на това звездите изглеждат с променлива яркост и позиция. Ефектът е по-видим за по-далечни и компактни източници на светлина, като звездите, отколкото за по-големи обекти.

Астрономите работят активно за намаляване на този проблем. С помощта на адаптивна оптика телескопите коригират формата на вълните на светлината в реално време, компенсирайки атмосферните смущения и осигурявайки по-ясни изображения. За обикновения наблюдател обаче примигването остава част от очарованието на нощното небе.