В природата често срещаме неочаквани прилики. Манта и кажан, макар да са от съвсем различни групи, могат да изглеждат поразително сходни на силует. Двете животни имат разширени плоски или крилоподобни структури, които оформят характерен контур при движение.

Тези визуални съвпадения не означават близко родство, а пример за морфологична конвергенция — процес, при който различни организми развиват сходни форми поради подобни функционални изисквания. При мантата формата оптимизира плуването и маневреността във вода; при кажаните крилата служат за летене и лов.

Подобни наблюдения помагат да се разбере как формата и функцията се оформят от натиска на околната среда. Сравнението между манта и кажан подчертава, че екологичните предизвикателства могат да доведат до подобни решения в строежа на тялото, въпреки различните еволюционни корени.

За обществеността тази прилика е повод за възхищение и любопитство към естествения свят. Ясните визуални паралели напомнят, че еволюцията разчита на множество пътища за решаване на едни и същи проблеми, а сравненията между видове разширяват нашето разбиране за биологичното разнообразие.