Квантовото заплитане свързва частици така, че действието върху една от тях незабавно се отразява на другата. Дори ако частиците са разделени, резултатът от измерване на едната дава информация за състоянието на другата.

Това поведение не може да се обясни с класическите представи за локална причинност и предизвиква преоценка на основни понятия в физиката. Учените описват заплитането като характерно за квантовите системи и различно от обичайните корелации.

Практическото значение на заплитането расте: то е в основата на квантовата криптография, квантовите комуникации и някои подходи в квантовото изчисление. Заплитането предлага нови възможности за пренос и защита на информация.

Въпреки обещаващите приложения, изследванията продължават, за да се уточнят границите и начините на използване на заплитането. Работата в тази област подпомага както разработката на технологии, така и по-дълбокото разбиране на природата на Вселената.