Най-важното е просто: нито една позната планета не „свети“ сама като Слънцето. Сглобката от газ и скали, която наричаме планета, обикновено отразява светлината на централната си звезда, затова я виждаме в видимия спектър предимно като отражение.

Въпреки това някои гигантски газови планети отделят вътрешна топлина, която учените могат да засечът в инфрачервеното. Тази енергия не е резултат от водороден термоядрен синтез, а от остатъчна топлина и вътрешни процеси, като бавното свиване и освобождаване на гравитационна енергия.

Млади и масивни екзопланети понякога са ясно видими в инфрачервено, защото все още са горещи от формирането си и излъчват собствена топлина. Дори тогава обаче те не извършват звездна реакция на синтез; за това е нужна много по-голяма маса и условия, характерни за звезди.

За наблюдения и популяризация това означава, че видимата светлина от планетите е предимно отражение, а инфрачервените наблюдения разкриват вътрешна топлина и млади горещи светила. Тези различни начини на излъчване помагат на астрономите да разпознават и изучават планети извън нашата Слънчева система.