В райони близо до човешки селища диви котки демонстрират повишена гъвкавост. Животните търсят нови източници на храна и изменят движенията си, за да намалят риска от директен контакт с хората.

Наблюдават се промени в менюто: някои котки използват отпадъци и налични храни в периферията на населени места, други усилват ловните си навици по ръба на зелени площи. Това показва, че те променят стратегията си за оцеляване.

Според експерти адаптацията е реакция на загуба и трансформация на хабитата. Промените в поведението помагат на популациите да оцелеят, но увеличават възможността за конфликти и нуждата от наблюдение.

За намаляване на напрежението се предлагат практически стъпки: по-добро управление на отпадъците, ограничаване на умишлено хранене на диви животни и информационни кампании за безопасно съжителство.

Разбиране на тези промени е ключово за планиране на мерки за опазване. Целенасочени проучвания и мониторинг ще помогнат да се намери баланс между нуждите на хората и на дивите котки в общността.