Повечето хора са виждали уплашена котка, избягваща влага, и това създава впечатлението, че всички котки не могат или не искат да бъдат във вода. На практика котките имат вродени двигателни умения, които позволяват плаване при нужда. Те използват удари с лапи и спокойни движения, за да запазят позицията си на повърхността.

Причините за избягване на вода са различни: мократа козина тежи и охлажда тялото, непознати шумове и усещания предизвикват стрес, а някои индивиди просто не са свикнали. Някои породи, като мейн кун и турска ангора, са по-склонни да търпят или дори да обичат водата, но това не е универсално правило.

За безопасността стопаните могат да предприемат прости мерки: винаги наблюдавайте котката близо до басейн или река, осигурете лесен изход от вода (рампа или плитък бряг), не принуждавайте животното да влиза във вода и използвайте спасителна жилетка при нужда. Поддържайте купичките с прясна вода и подсигурете балконите и прозорците, за да предотвратите инциденти.

Ако имате съмнения относно поведението или здравословното състояние на котката при контакт с вода, консултирайте се с ветеринарен лекар. Вниманието и умерената подготовка помагат да се съчетае уважението към природата на животното с грижата за неговата безопасност.