Учeн, изучаващ социалното поведение на котките, предложи, че котките разглеждат хората като по-големи и относително несръчни котки. Тази идея обяснява защо животните понякога реагират с игнориране, триене или внезапни нападения, които изглеждат непредсказуеми за стопаните.

Изследването обръща внимание на начина, по който котките използват мирис, пози на тялото и бавни мигания, за да комуникират. Хората не винаги отговарят по същия начин, което може да накара котката да прецени, че ние не „говорим“ нейния език.

Практическият извод е прост: трябва да наблюдаваме и да се адаптираме. Дайте на котката пространство, следете езика на тялото ѝ и избягвайте натиска за контакт. Използвайте бавно мигане, тих глас и игра с подходящи играчки, за да създадете доверие.

Осигурете и вертикални места за отдих, постоянен график на хранене и положително подсилване при добри реакции. Такива стъпки намаляват стреса и подобряват връзката между човек и котка, което прави съжителството по-спокойно за двамата.