При залез местна конна ферма се открои с тиха, почти медитативна атмосфера. Слънчевите лъчи омекнаха, поляните потънаха в златист тон и конете спокойно пасяха, без бързане или напрежение.

Гледката беше семпла, но въздействаща: силуети на животни срещу небето, лек полъх, който помръдваше тревата, и редки звуци от ръмжене или тропане. Всичко това създаваше момент на спокойствие, който привлича вниманието на минувачи и любители на природата.

За обитателите на околните селца и стопаните такъв изгрев е част от ежедневието — ритъм, подреден от грижата за животните и природните промени. Конете изглеждаха здрави и уравновесени, пасейки на обширни поля.

Сцената при залез напомня за бавния, устойчив темп на селския живот и за стойността на миговете на тишина. Местната конна ферма даде възможност за кратко откъсване от градския шум и връщане към по-простите ритми на природата.