Малката червена панда, известна с прякора „Сладурчето с червено лице“, привлича внимание със своя чар. В същото време наблюдателите отбелязват нейното предпочитание към самотата и уединението, което я отличава от по-общителни животни.

Външно тя изглежда кротка и деликатна. Поведението ѝ често е спокойно — предпочита тихи места и редки контакти. Тази комбинация от сладост и дистанция оформя нейния образ като самотен, но не враждебен.

За хората, които я наблюдават, „Сладурчето с червено лице“ е повод за топли чувства, но и напомняне да се уважава личното пространство на животните. Нейната природа е по-скоро отзивчива към тишината, отколкото към шумните прояви.

Краткото наблюдение подчертава тихата страна на този вид и приканва към внимателно и спокойно отношение. Чаровете ѝ не отменят нуждата от уважение към индивидуалността на всяко животно.