Вафлите продължават да заемат важно място в сладкарската култура. Те се срещат както в уличните щандове, така и в приглушените кафенета. В центъра на интереса е лесната адаптация на рецептата и богатството от добавки и гарнитури.

Корените на вафлите са европейски и в различните райони се появяват местни варианти. Формата с характерни квадратчета идва от начина на печене в преса, а рецептурите се променят според продукти и традиции. Това историческо наследство обяснява разнообразието, което виждаме днес.

Основната разлика между вафлите и мафините е в тестото и в начина на приготвяне. Вафленото тесто обикновено е по-течно и се пече в вафлена преса, която създава хрупкава коричка. Мафините използват по-гъсто кексово тесто и се пекат във форми във фурна. Тези различия влияят на текстурата и вкуса.

Популярността на вафлите идва от тяхната гъвкавост. Те лесно се съчетават със сладки или солени добавки, подходящи са за закуска и за десерт. Локалните заведения често експериментират с пълнежи и подправки, което поддържа интереса сред потребителите.