Ленивците привличат вниманието със своя слаб темп, но бавността им има прост биологичен смисъл. Тя се дължи основно на ниска метаболитна скорост и на хранене предимно с листа, които дават малко енергия.

Диетата, базирана на листа, налага строга икономия на енергия. Храносмилането е бавно, движенията — пестеливи. Така животното намалява нуждата от калории и избягва риск от изтощение.

Козината на ленивеца често е дом на водорасли, които служат като естествен камуфлаж. Зеленият отенък помага животното да се слее с листната маса и да остане по-малко видимо за хищници.

Към това се добавя специализирана анатомия и поведение: приспособени крайници, хватателни нокти и начин на живот, присъщ за дървесни обитатели. Комбинацията от тези черти прави ленивеца успешен в своя хабитат.