Фотографията, озаглавена "Нощни фойерверки", показва как дългата експозиция преобразява отделни искри в продълговати светлинни следи. Тези следи образуват визуална структура, която напомня падане на метеори и създава усещане за движение и скорост.

Авторът разчита на минимален кадър: липсват излишни детайли, фокусът е върху контраста между тъмното и светлината. Композицията използва линиите на светлината, за да води погледа надолу, а ритъмът на следите създава пространствена дълбочина в иначе опростена сцена.

Резултатът е образ, който едновременно е аналитичен и емоционален — технически учебен пример за работа със светлина и време, и художествен жест, който приканва зрителя да прецени как движение и форма взаимно се допълват.