Сателитите обикалят около Земята не защото са фиксирани, а защото са в състояние на непрекъснато свободно падане. Гравитацията привлича всяко тяло към Земята, но когато сателитът има достатъчна напредна скорост, той постоянно „пропуска“ повърхността и не се сблъсква с планетата.

Този баланс между гравитацията и напредната скорост създава траектория, наречена орбита. Ако скоростта е твърде малка, сателитът ще падне; ако е твърде голяма, може да избяга от гравитационното поле. Правилният баланс позволява сателитите да останат в стабилни орбити и да изпълняват задачите си.

За хората това означава надеждни услуги: комуникационни връзки, системи за навигация и прогнози за времето разчитат на сателити в орбита. Понимането на простия физичен принцип зад движението им помага да се оцени значението им за ежедневието и за научните изследвания.