Котките са известни като самотни ловци. Най-голяма активност наблюдаваме в ранните и късните сумрачни часове — при зора и здрач. В тези периоди животните предпочитат да действат сами, далеч от групови взаимодействия.

Причините за такова поведение са свързани с биологията и полезността на стратегията. Сумракът дава предимство при изненадващи нападения, а острите сетива на котката — зрение, слух и обоняние — улесняват откриването на плячка в полусреща.

Методите на лов включват стелкане, внезапно преследване и скок. Типичната плячка са малки гризачи, птици и насекоми, които са активни в тези часове. Котките използват тишината и прикриването, за да увеличат успеха на улова.

В градска среда това поведение остава видимо — домашните и уличните котки показват внезапни енергични периоди в сумрака. Наблюдението на такива модели помага на собствениците да разберат ритъма на животните и да организират внимание и безопасност по подходящ начин.

Наблюдението на котешкия лов при зора и здрач потвърждава адаптацията им към условията на околната среда. Това е естествен и ефективен начин за осигуряване на храна и запазване на видовото поведение.