Стандартният слънчев модел е научна рамка, която обяснява как Слънцето генерира енергия и как тя се пренася към повърхността. В центъра на модела стои термоядреният синтез на водорода, където маса се превръща в чиста енергия.

Моделът описва слоевете на Слънцето, тяхната плътност и температура, както и начините на пренос на енергия — чрез радиация и конвекция. Тези характеристики определят вътрешната динамика и видимите проявления на звездата.

Предсказанията на модела се проверяват чрез два основни подхода: наблюдение на неутрино и хелиосейсмология. Неутриното дава директна информация от ядрените процеси в сърцевината, а хелиосейсмологията изучава вътрешните вълни и структури чрез колебанията на повърхността.

Комбинацията от теоретични изчисления и наблюдения помага да се уточнят детайлите на модела и да се потвърдят основните принципи на звездната физика. За широката публика това означава по-добро разбиране на източника на светлина и топлина, който влияе на живота на Земята.