Космическите кораби достигат скорости от порядъка на десетки хиляди километри в час. Тези скорости не са за забавление: те са техническо изискване, за да може апаратът да остане в стабилна орбита или да се отдели и да напусне гравитационното влияние на Земята.

За да остане в орбита, космическият апарат трябва да балансира центробежната сила и земната гравитация. Ако скоростта е твърде ниска, той ще се върне към Земята; ако е достатъчно висока, може да се отклони от орбитата и да следва траектория за междупланетни полети.

Практически пример е Спейс Шътъл, който кръстоносваше около 28 000 км/ч при орбитални операции. Такава скорост позволява поддържане на орбитална височина и маневриране при кацане или при изпълнение на научни задачи.

Разбирането на скоростите прави по-достъпни обясненията за проектирането на мисии и мерките за безопасност. За обществеността това означава по-ясна представа какво стои зад стартовете, маневрите и завръщанията на космическите апарати.