В малък двор в Непал се разигра прост, но привлекателен момент: котенце, по всяка вероятност все още много младо, обръща глава и внимателно гледа към небето или високите стъбла на близките дървета. Движението е плавно и любопитно, без страх или бързане.

Прохождащите съседи и живеещите наблизо често забелязват подобни сцени. Домашните животни са част от ежедневието тук — те преминават по дворове, почиват на сянка и понякога стават неочаквана забележка за минувачите.

Такъв кадър напомня за малките радости в градското и селското битие: простите моменти, които спират ритъма за кратко и привличат вниманието към близката природа и животинския свят.

Без да търси внимание, котенцето носи чувство за нежност и спокойствие. Тази кратка сцена от непалския двор говори за тихата взаимовръзка между хората и техните животни съседите.