Пустините често създават впечатление за пустота, но в тях расте специализирана растителност. Тези растения са адаптирани към екстремна горещина и оскъдна влага. Техните стратегии за оцеляване са ключови за устойчивостта на пейзажа и за животните, които намират там храна и подслон.

Една от основните особености е развитието на дълбоки корени. Те достигат подземни водоносни плазми и позволяват на растението да черпи вода, когато повърхностните слоеве са сухи. Много видове също съхраняват вода в стъблата и листата си, превръщайки се в природни резервоари.

Други приспособления намаляват загубата на влага. Растенията имат дребни или свити листа, груба кора или бодли, които редуцират изпотяването. Много от тях извършват газообмен предимно през нощта, когато температурата е по-ниска и изпарението е минимално.

Тези адаптации не са само за оцеляване на отделните видове. Те задържат почвата, намаляват ерозията и създават ниша за насекоми, птици и дребни ссавци. Пустинните растения оформят стабилна среда и поддържат биологичното разнообразие в иначе сурови условия.

Разбирането на тези механизми помага при опазването на сухите райони и при управление на земеползването. Запазването на растителните общности е важно за дългосрочната устойчивост на пустинните екосистеми.