Все повече наблюдения показват, че отвъд познатите планети може да има още много непознати светове. Тази възможност побуждава астрономите да разширят методите си за търсене и да преразгледат моделите за формиране на планетни системи.

Причините за непълното откриване са прости: отдалечените обекти са слаби и бавни, често скрити зад прахови облаци или далеч от ярки звезди. Ограниченията на инструментите и селективността на наблюденията също пречат да видим всички кандидати.

Астрономите комбинират директни наблюдения, проследяване на движения и компютърни симулации. Големи телескопи и автоматизирани обзорни проучвания търсят бавни промени в небето, а модели помагат да се предскажат възможни орбити и маси.

Откриването на нови външни планети ще промени представите за разпространението на планетите и за историята на нашата система. То може да разкрие нови типове светове и да даде данни за процесите на формиране и миграция.

За местната научна общност продължаващото търсене предлага възможности за участие в международни проекти и за популяризиране на астрономията сред обществото, без да се правят сензационни обещания.