Основната идея е проста: платната не само тласкат, те работят като крило. Когато вятърът обтича платната, се формира неравномерна сила — частична подемна сила и частично притискане — която измества лодката напред и настрани.

За да не се стича настрани, под корпуса действа килът или централният платноносов елемент. Той противодейства на страничната сила и превръща част от нея в напредъчно движение, като осигурява стабилност и посока.

Умението на екипажа е в подстригването на платната и управлението на кормилото. С прецизно настройване на ъглите и напрежението на платната се регулира потокът на въздуха и силите върху лодката. Така тя може да плава по различни курсове, дори срещу вятъра чрез серия от зигзагообразни курсове.

Когато всички елементи работят заедно — аеродинамика на платната, хидродинамика на кила и добро управление — ветроходната лодка се движи ефективно и предвидимо. Това прави ветроходството едновременно техническо и умело изкуство.