Човешките космически полети са пренесли хора първо в ниска околоземна орбита и след това на Луната. Астронавтите са работили в околоземско пространство и са стъпвали на Луната при изследователски мисии. Това остава най-далечната от Земята човешка експедиция.

В същото време това постижение е само малка точка спрямо безкрайността на Вселената. Звездните системи и далечните галактики са на далеч по-големи разстояния и засега надхвърлят възможностите на човешките полети. Този контраст помага да се оцени скалата на космическите предизвикателства.

Локално обаче полетите имат реално значение. Технологии, развивани за космически мисии, подкрепят комуникации, спътникови наблюдения на климата, навигация и медицински разработки. Те създават умения и инфраструктура, полезни за ежедневието.

Космическите постижения също така вдъхновяват образование и наука у нас. Въпросът докъде можем да стигнем остава двигател на изследвания и местни ползи, дори когато погледът ни се разширява към невъобразимите простори на Вселената.