Малкото ангелче е познато из квартала с тихите си, но постоянни жестове към хората около себе си. Кучето връща доброта по прост начин — остава близо до стопаните си, следи за уплашени деца и реагира, когато някой има нужда от успокоение.

Свидетели описват как кучето седи пред вратата, когато стопанинът се връща, и как помага да се намери изгубена играчка. Наблюденията подчертават паметта и рутината на Малкото ангелче: то разпознава гласове и места и реагира съпричастно в напрегнати моменти.

Съседите споделят няколко ежедневни анекдота — от утешаване на плачещо дете до придружаване на възрастен до магазина. Тези разкази рисуват картина на животно, което не само получава грижи, но и ги връща чрез присъствие и внимание.

Историята на Малкото ангелче припомня стойността на отговорната грижа за домашните любимци и силата на човешко-животното партньорство. В квартала хората гледат на кучето като на символ на обич и взаимно доверие.