Децата не са родени с автоматична любов към книгите, но родителите и настойниците могат да изградят този стремеж чрез прости ежедневни практики. Редовното четене на глас, създаването на приветлива книжна среда вкъщи и посещенията в библиотеката работят заедно, за да направят четенето естествена част от всекидневието.

Ежедневното четене на глас помага за изграждане на речников запас и разбиране. Кратки и редовни сесии са по-ефективни от рядките дълги. Включването на въпроси и обсъждане по време на четенето прави децата активни участници.

Книжна среда у дома означава достъпни книги на лесно място и уютен кът за четене. Родителите могат да редуват детски и илюстрирани книги, да пренареждат материали според интересите и да ограничат екранното време при четене.

Посещенията в библиотеката дават възможност за избор и социални срещи с други деца. Библиотечните програми и заемането на книги стимулират любопитството и показват, че книгите са част от общностния живот.

Най-силният пример е личният модел: когато възрастните четат и обсъждат своите книги, децата възприемат четенето като ценност. Това развива език, концентрация и способност за емпатия, тъй като разказите дават различни гледни точки.

Малки и постоянни стъпки помагат: кратки четения, ясно място за книги и редовни библиотечни обиколки. Така местните семейства могат да превърнат четенето в радостен и полезен навик за децата.