Величествените мъглявини възникват в пространството от прости съставки — газ и прах. Тези облаци непрекъснато се променят под въздействието на гравитацията, силните потоци от частици, които наричаме звезден вятър, или след мощни звезди експлозии.

Когато гравитацията стегне облак от газ, материалът може да колабира и да образува нови звезди. Обратно, експлозии на стари звезди и интензивните потоци от тях могат да раздробят облаците и да формират сложни, цветни структури. Тези процеси моделират формата и плътността на мъглявината.

Близките звезди йонизират газа — това означава, че отделят електрони и правят облаците да светят в ярки цветове. Именно това сияние ги прави видими и привлича вниманието на астрономите; мъглявините често маркират както началото, така и края на звездния живот.

За учените мъглявините са лаборатория за изучаване на раждането и смъртта на звезди. За публиката те остават впечатляващ природен спектакъл, който можем да наблюдаваме с професионални и аматьорски телескопи.