Когато голям кит загине и потъне до морското дъно, неговият труп става оазис за живот. Този процес се нарича китово падане. То променя средата и осигурява храна за множество организми.

Първо идват мършоядни и хищници, които консумират меките тъкани. След това настъпва втора фаза, в която миди, ракообразни и специализирани червеи използват останалите вещества. Тези етапи създават сложна хранителна верига на дъното.

В по-късна фаза кости и остатъци подхранват хемоавтотрофни бактерии. Те извличат енергия от химични съединения и поддържат микробни и безгръбначни общности. Така се появяват организми, които не зависят директно от светлината.

Китовото падане има и важна роля в цикъла на въглерода. Част от въглерода в тялото на кита остава закотвен в дълбокото море и не се връща бързо в атмосферата. По този начин тези процеси подкрепят биоразнообразието и влияят на морската биогеохимия.

Разбирането на китовите падания помага на учените да оценят значението на дълбоководните местообитания. Тези открития подчертават, че смъртта на един голям морски вид може да създаде устойчива среда за много други.