Филмът "Моят съсед Тоторо" не предлага ярък и категоричен финал. Последните сцени са спокойни и насочени към емоционална подкрепа за децата герои. Зрителят усеща облекчение, но и оставени въпроси, което придава на финала плавна, малко тъжна нотка.

Режисурата и визуалният език създават усещане за уют и безопасност. Музиката и детайлите от ежедневието подсилват чувството за близост между героите и природата. Това не е край със силна развръзка, а по-скоро тихо обещание, че живота продължава и че надеждата остава.

От местна гледна точка филмът резонира с родители и деца като история, която утешава повече, отколкото да дава всички отговори. Много зрители го възприемат като балансиран — не напълно весел, но и не мрачен. В крайна сметка завършекът носи спокойствие и нежна, приглушена надежда, подходяща за семейно гледане.