Астрономите смятат, че най-големите галактики във Вселената са гигантските елиптични галактики. Те се различават от спиралните с това, че не растат чрез вътрешно формиране на спирали, а чрез серия от сливания с други галактики.

При сливанията галактическите купове от звезди, газ и тъмна материя се комбинират и разширяват общата структура. Резултатът е масивна елипсовидна форма без ясно изразени спирални рамена, с по-разпокъсано разпределение на звездите и често с по-голяма маса в централните части.

ИК 1101 често се цитира като един от най-големите познати примери. Тази галактика и подобни на нея илюстрират как продължителните сблъсъци и сливания оформят големите структури в космоса и определят еволюцията на галактиките.

Разбирането на тези процеси помага на учените да проследят историята на галактиките и да обяснят разпределението на масата във Вселената. Наблюденията на гигантски елиптични галактики остават важен фокус за астрономията и космологичните изследвания.