В кварталната улица един двуцветен котарак стана любима гледка. Той посещава различни домакинства, посрещнат с усмивки и ласки, но винаги остава независим в поведението си.

Котката не се привързва към един човек или едно място. Тя избира кога да дойде, къде да седне и кого да потърси за внимание. Това поведение напомня на хората, че животните имат собствен характер и свобода.

Съседи признават, че се грижат за нея — оставят храна, осигуряват подслон и я галят. Въпреки това повечето успяват да запазят дистанция и да уважават нейните желания.

Жителите говорят за котката с нежност и се шегуват, че тя по-скоро избира тях, отколкото обратно. Общото отношение е на нежно уважение, а не на контрол или претенции за собственост.

Историята напомня проста, но важна истина: да обичаш котка означава да уважаваш нейната независимост. Грижа и внимание са предпочитани пред идеята за притежание.