Планетите в слънчеви системи обикновено не се сблъскват, защото два основни фактора ги държат в стабилни орбити. Гравитацията привлича телата, а тяхното орбитално движение осигурява необходимата скорост, за да не паднат към центъра. Това равновесие създава пътища, по които планетите обикалят около звездата без директни удари.

Освен това запазването на ъгловия момент предотвратява рязка промяна в орбитите — телата запазват своето ротационно и орбитално движение. Гравитационните резонанси между планети регулират периодите им и могат да заключват орбитите в стабилни конфигурации. Дори когато младите системи преминават през хаотични фази, тези механизми често изглаждат нестабилностите.

Накрая големите разстояния между планетите допълнително намаляват шанса за директен удар. Колкото по-далеч са орбитите една от друга, толкова е по-малка вероятността траекториите да се пресекат, което прави сблъсъците рядкост в установените системи.